Местоположение

    С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на  различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.
    От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).

    На основа на термалните извори в района на с. Баня се развива балнеоложки туризъм.
    Съществува потенциал за развитие и на селски туризъм.             
    Селата в общината имат културни традиции, които се нуждаят от популяризиране и могат да се превърнат във вълнуваща атракция както за местни, така и за чуждестранни     
туристи.

    
    - Туристическо дружество ”Алеко 1900” и   Дружество за спорт и туризъм „НОВА 07” осъществяват разнообразни туристически инициативи – пешеходни и колоездачни походи в България и съседни страни, високопланински туризъм, екскурзии с цел опознаване красотите на Родината, масови състезания по зимни спортове и др.   
    -  Функционира туристически информационен център.

НО­ВА ЗА­ГО­РА /Яни­ца, За­го­ра/, град в Сли­вен­с­ка об­ласт., 39 км юго­за­па­д­но от Сли­вен, над 25 хил. жи­те­ли. Раз­по­ло­жен в юго­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия, за­е­ма се­вер­на­та част на Гор­но­т­ра­кий­с­ка­та ни­зи­на. ЖП га­ра на ли­ни­я­та Со­фия-Бур­гас, клон за Ма­ри­ца. Шо­се Ст. За­го­ра, Сли­вен, Ям­бол,  от­се­ч­ка Кор­тен, Ба­ня за Ве­ли­ко Тър­но­во.
Но­ва За­го­ра и Но­во­за­гор­с­кия край са ка­то Ме­ка  за ар­хе­о­ло­зи­те. Най-ста­ри­те сле­ди от чо­ве­ш­ка дей­ност ни от­ве­ж­дат 8 хи­ля­до­ле­тия на­зад във вре­ме­то. От­к­ри­ти са над 500 на­д­г­ро­б­ни мо­ги­ли, 26 пра­и­с­то­ри­че­с­ки се­ли­щ­ни мо­ги­ли, 62 се­ли­ща от къ­с­но­же­ля­з­на­та епо­ха, 74 от рим­с­ка­та и 32 сре­д­но­ве­ко­в­ни се­ли­ща, 13 кре­по­с­ти, 4 ма­на­с­ти­ра.
Но­ва За­го­ра е из­хо­ден пункт за ин­те­ре­с­ни и за­по­м­нящи се ту­ри­с­ти­че­с­ки мар­ш­ру­ти. Не­за­б­ра­ви­ми и впе­ча­т­ля­ва­щи са сре­щи­те с па­ме­т­ни­ци­те на кул­ту­ра­та, при­ро­д­ни за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти, ис­то­ри­че­с­ки ме­с­т­но­с­ти, пре­д­ме­ти от ми­на­ли епо­хи, на­ки­ти, ук­ра­ше­ния, съ­до­ве. В цен­тъ­ра на гра­да се на­ми­ра

Тук мо­гат да се ви­дят ек­с­по­на­ти от вси­ч­ки епо­хи. Сред тях са  ин­те­ре­с­ни­те с кон­с­т­ру­к­ци­я­та и ук­ра­сата си тра­кий­с­ки ко­ле­с­ни­ци. Те се от­к­ри­ват пре­дим­но край на­д­г­ро­б­ни мо­ги­ли. От про­у­че­ни­те ко­ле­с­ни­ци ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ва дву­кол­ка­та, от­к­ри­та край дъл­га­та мо­ги­ла с. Ка­ра­но­во, с бо­га­та впе­ча­т­ля­ва­ща ук­ра­са. Ин­те­ре­с­на е че­ти­ри­кол­ка­та, на­ме­ре­на край с. Кор­тен, ко­я­то е най-го­ля­ма, от­к­ри­та ко­ле­с­ни­ца в све­та. В ме­с­т­но­ст­та Зла­та мо­ги­ла, до с. Съ­ди­е­во, в яма са от­к­ри­ти 8 ра­со­ви ко­не. Ако по­се­ти­те­лят раз­г­ле­да Ис­то­ри­че­с­кия му­зей в Но­ва За­го­ра, ще раз­бе­ре при­зи­ва на му­зей­ни­те ра­бо­т­ни­ци - "Спа­се­те тра­кий­с­ки­те ко­ле­с­ни­ци".

/до 1906 г. Ки­с­пи­т­лии/ Сли­вен­с­ка об­ласт, Но­во­за­гор­с­ка об­щи­на. Се­ли­ще в юж­но­то по­д­но­жие на Сър­не­на Сре­д­на го­ра, на 8 км за­па­д­но от Но­ва За­го­ра. Се­ли­щ­на­та мо­ги­ла е на 1 км, най-дъл­бо­ки­те кул­тур­ни пла­с­то­ве в нея раз­к­ри­ват жи­вот от края на VІІ и на­ча­ло­то на VІ хи­ля­до­ле­тие пр. Хри­с­та. В нея са от­к­ри­ти хи­ля­до­ле­т­ни кул­тур­ни на­п­ла­с­тя­ва­ния. Раз­ко­п­ки­те на Ка­ра­но­в­с­ка­та се­ли­щ­на мо­ги­ла во­дят до от­к­ри­тия, ко­и­то да­леч на­д­х­вър­лят на­ци­о­нал­но­то си зна­че­ние и са при­нос в раз­ви­ти­е­то на све­то­в­на­та ар­хе­о­ло­ги­че­с­ка на­у­ка. На­ме­ре­ни­те брон­зо­ви съ­до­ве са от края на І-ви и на­ча­ло­то на ІІ-ри век  -

Не си из­ля­зъл още от Но­ва За­го­ра и ето ти с. Езе­ро. При раз­ко­п­ки­те на ди­п­ци­с­ка­та се­ли­щ­на мо­ги­ла е на­ме­рен уни­ка­лен съд от ран­на­та брон­зо­ва епо­ха. В бли­зост до нея има ес­те­с­т­вен из­вор от Све­ти­и­лий­с­ко­то по­д­зем­но езе­ро. В се­ло­то хан Крум е ос­та­вил част от сво­я­та вой­с­ка при по­хо­да си за пре­в­зе­ма­не на Вър­би­ш­кия про­ход.
По на юг от Све­ти­и­лий­с­ки­те въз­ви­ше­ния се спо­та­и­ло с. Дя­до­во. Се­ли­щ­на мо­ги­ла Дя­до­во, най-го­ля­ма­та в ця­ла Юго­и­з­то­ч­на Ев­ро­па, на­ми­ра се в юго­за­па­д­ния край на се­ло­то на бре­га на р. Бла­т­ни­ца. Кул­тур­ни­те пла­с­то­ве па­зят тай­ни от VІІ хи­ля­до­ле­тие пр. Хри­с­та до края на ХІІ в. Още в 1898 г. мо­ги­ла­та е от­бе­ля­за­на в на­у­ч­на­та ли­те­ра­ту­ра от бра­тя Шкор­пил под име­то Де­де­кьой­с­ка­та мо­ги­ла. Се­га "Се­ли­щ­на мо­ги­ла Дя­до­во" е Ар­хи­те­к­ту­рен парк край с. Дя­до­во. Ло­го­то на ту­ри­с­ти­че­с­ки обект - гла­ва на кул­то­во ке­ра­ми­ч­на фи­гу­ра. Се­ли­щ­на­та мо­ги­ла е обя­ве­на за обект на кул­тур­ния ту­ри­зъм. Въз­с­та­но­ве­но е пра­и­с­то­ри­че­с­ко жи­ли­ще с ке­ра­ми­ч­на пещ.
Има по­с­то­ян­но дей­с­т­ва­ща му­зей­на ек­с­по­зи­ция - мно­го на­хо­д­ки от раз­ли­ч­ни епо­хи на­ме­ре­ни при ар­хе­о­ло­ги­ч­ни­те про­у­ч­ва­ния.
Ва­жен обект на ар­хе­о­ло­ги­я­та в Ев­ро­па. От 1977 г. се из­вър­ш­ват про­у­ч­ва­ния по бъл­га­ро-хо­лан­д­с­ки про­ект  "Ет­но­ги­не­зис на тра­ки­те". Ра­бо­тят и спе­ци­а­ли­с­ти от То­кий­с­кия уни­вер­си­тет - Япо­ния.    
Ис­то­ри­я­та на цър­к­ва­та "Све­ти Ве­ли­ко­мъ­че­ник Ге­ор­ги" в с. Лю­бе­но­ва ма­ха­ла, е ис­то­рия на ед­на епо­ха, ко­я­то но­си зна­чи­мо­то име въз­ра­ж­да­не. Све­та­та оби­тел е обя­ве­на за Па­ме­т­ник на кул­ту­ра­та. Тук на 14 юли 1877 г. са из­би­ти и из­к­ла­ни 2400 жи­те­ли на се­ло­то и хо­ра от 8 се­ла, съ­б­ра­ли се в цър­к­ва­та. Све­ж­да­ме гла­ви пред жер­т­ви­те на тур­с­кия фа­на­ти­зъм. След по­се­ще­ни­е­то на хра­ма ся­каш из­ли­за­ме пречи­с­те­ни и обо­га­те­ни.    

Ня­ко­га мно­го по­се­ти­те­ли не са­мо от Но­во­за­гор­с­ко и ра­йо­на са ид­ва­ли в с. Гра­фи­то­во, но и от ця­ла Бъл­га­рия. Цел­та е би­ла Те­ке­то на връх "Све­ти Илия" край се­ло­то. "Те­ке" - мю­сюл­ман­с­ки ма­на­с­тир, мя­с­то де­то жи­ве­ят мю­сюл­ман­с­ки ка­лу­ге­ри - дер­ви­ши.
От­тук по ме­ж­ду­сел­с­ки ху­бав път, до­ка­то се ог­ле­да­ме и ве­че сме в цар­с­т­во­то на про­чу­тия Ка­ра Ко­льо Бай­ра­к­тар, зна­ме­но­се­цът на Ин­дже Вой­во­да. Ще пий­нем ли во­да от че­ш­ма­та, вди­г­на­та от Ка­ра Ко­льо, че ко­га бя­ла Ра­да с мен­ци за во­да оти­ва, хай­ду­ти­нът да я гле­да, че му е "из­го­ри­ла сър­це­то на мла­ди­те го­ди­ни". Ще све­дем гла­ва пред па­ме­т­на­та пло­ча на Сто­ян Омар­че­в­с­ки, ми­ни­с­тър на про­с­ве­ще­ни­е­то 1920-1923 г. С ми­съл за Те­ке­то и ро­д­но­то се­ло на Ка­ра Ко­льо Бай­ра­к­тар по не­у­се­т­но ще сти­г­нем до с. Еле­но­во, ка­ц­на­ло на при­пек на юж­ния склон, къ­де­то свър­ш­ват Све­ти­и­лий­с­ки­те въз­ви­ше­ния и за­по­ч­на ра­в­но­то Но­во­за­гор­с­ко по­ле. В окол­но­с­ти­те на се­ло­то има ос­тан­ки от рим­с­ко се­ли­ще - ста­ри зи­до­ве, фин­на рим­с­ка ке­ра­ми­ка, оръ­дия на тру­да, мо­не­ти.
В ме­с­т­но­ст­та Юре­ня се на­ми­ра На­д­г­ро­б­на­та мо­ги­ла и све­ти­ли­ще от брон­зо­ва­та епо­ха. От Еле­но­во е Ко­сьо Ме­ч­ка­та в че­та­та на Па­на­йот Хи­тов. През 1878 г. се­ло­то да­ва десетки  жер­т­ви в Ос­во­бо­ди­тел­на­та Ру­с­ко-тур­с­ка вой­на.

Има -ня­ма 3-4 км от Но­ва За­го­ра и сме в с. Сто­ил вой­во­да, ро­д­но­то мя­с­то на Сто­ил Ву­ч­ков, Сто­ил вой­во­да, по­мо­щ­ник апо­с­тол на Вто­ри сли­вен­с­ки ре­во­лю­ци­о­нен ок­ръг - с гла­вен апо­с­тол Ила­ри­он Дра­го­с­ти­нов. Има па­ме­т­на пло­ча на Пе­т­ко Енев, ро­ден и из­ра­с­нал в с. Сто­ил вой­во­да.
Ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ва цър­к­ва­та, ко­я­то е над сто го­ди­ни.     Още на 4 км от Сто­ил вой­во­да юго­за­па­д­но от Но­ва За­го­ра е се­ло За­гор­ци, ро­д­но­то мя­с­то на "един от най-зна­ме­ни­ти­те бъл­гар­с­ки вой­во­ди Ди­ми­тър Ка­лъ­ч­ли­я­та" /П. Хи­тов/. В чест на 300-та го­ди­ш­ни­на на с. За­гор­ци в про­ект е из­г­ра­ж­да­не на че­ш­ма па­ме­т­ник на Ка­лъ­ч­ли­я­та и па­д­на­ли­те във вой­ни­те. Ня­ма да ви сти­г­не се­д­ми­ца да оби­ко­ли­те Се­ли­щ­ни­те мо­ги­ли в зем­ли­ще­то на За­гор­ци, но Ма­на­с­ти­ри­ще­то на 1 км се­ве­ро­за­па­д­но от се­ло­то, тря­б­ва да се ви­ди - Ма­на­с­тир­с­ка­та пра­и­с­то­ри­че­с­ка мо­ги­ла. Ще на­у­чи­те мно­го за то­ва ис­то­ри­че­с­ко се­ло, има­ло цър­к­ва още в 1835 г. за кръ­ща­ва­не на де­ца­та. Но­ви­ят храм е ос­ве­тен ли­ч­но от Ила­рио Ма­ка­ри­о­пол­с­ки в 1874 г. Ки­лий­но учи­ли­ще е от­к­ри­то в 1858 г. от Пе­тър Си­в­ков, ба­ща на из­ве­с­т­ния про­с­ве­тен де­я­тел, пръв пре­д­се­да­тел на Ре­во­лю­ци­он­ния ко­ми­тет в Но­ва За­го­ра, ос­но­ван ли­ч­но от Ва­сил Ле­в­с­ки, Ди­ньо П. Си­в­ков. Го­с­то­п­ри­ем­ни хо­ра ще ви сло­жат со­ф­ра за до­б­ре до­ш­ли и с бла­га ду­ма ще ви раз­ка­жат за ха­ла си. На сбо­гу­ва­не ще ви по­ка­нят да до­й­де­те пак и ня­ма как да от­ка­же­те.     НО­ВА ЗА­ГО­РА - СЪ­ДИ­Е­ВО - ЗЛА­ТА МО­ГИ­ЛА. За 15-20 по шо­се­то Но­ва За­го­ра - Сли­вен се сти­га до с. Съ­ди­е­во. Цър­к­ва­та, ко­я­то е по­п­ра­ве­на, ще ви на­п­ра­ви впе­ча­т­ле­ние. От­тук за 10-ина ми­ну­ти сте до ме­с­т­но­ст­та Зла­та мо­ги­ла. Ин­те­ре­с­на е гро­б­на­та яма с го­лям брой ко­не в нея - 8 ра­со­ви ко­не, спе­ци­ал­на се­ле­к­ция. Юз­ди­те и ог­ла­в­ни­ци­те на ез­ди­т­ни­те ко­не са мно­го кра­си­ви. За ре­зер­в­ни­те ко­не се съ­ди за на­ме­ре­ни­те ог­ла­в­ни­ци без юз­ди, от­к­ри­ват се един­с­т­ве­но брон­зо­ви хал­ки.    

Още на 4 км от Сто­ил вой­во­да юго­за­па­д­но от Но­ва За­го­ра е се­ло За­гор­ци, ро­д­но­то мя­с­то на "един от най-зна­ме­ни­ти­те бъл­гар­с­ки вой­во­ди Ди­ми­тър Ка­лъ­ч­ли­я­та" /П. Хи­тов/. В чест на 300-та го­ди­ш­ни­на на с. За­гор­ци в про­ект е из­г­ра­ж­да­не на че­ш­ма па­ме­т­ник на Ка­лъ­ч­ли­я­та и па­д­на­ли­те във вой­ни­те. Ня­ма да ви сти­г­не се­д­ми­ца да оби­ко­ли­те Се­ли­щ­ни­те мо­ги­ли в зем­ли­ще­то на За­гор­ци, но Ма­на­с­ти­ри­ще­то на 1 км се­ве­ро­за­па­д­но от се­ло­то, тря­б­ва да се ви­ди - Ма­на­с­тир­с­ка­та пра­и­с­то­ри­че­с­ка мо­ги­ла. Ще на­у­чи­те мно­го за то­ва ис­то­ри­че­с­ко се­ло, има­ло цър­к­ва още в 1835 г. за кръ­ща­ва­не на де­ца­та.
Но­ви­ят храм е ос­ве­тен ли­ч­но от Ила­рион Ма­ка­ри­о­пол­с­ки в 1874 г. Ки­лий­но учи­ли­ще е от­к­ри­то в 1858 г. от Пе­тър Си­в­ков, ба­ща на из­ве­с­т­ния про­с­ве­тен де­я­тел, пръв пре­д­се­да­тел на Ре­во­лю­ци­он­ния ко­ми­тет в Но­ва За­го­ра, ос­но­ван ли­ч­но от Ва­сил Ле­в­с­ки, Ди­ньо П. Си­в­ков.

Стоян КАЛПУШКОВ