Bulgarian English Начало Контакти
Община Нова Загора
Начало
Ръководство
Администрация
Общински съвет
Документи
Кметства
Услуги
Търгове, конкурси, обяви
Профил на купувача
Профил на купувача до X.2014
Общинска собственост
Местни данъци и такси
Почетни граждани
Кметове - 1878 - 2007 г.
Побратимени градове
Проекти и програми
Телефонен указател
Антикорупционен портал
Достъп до информация
Обратна връзка
Финансови отчети и бюджети
С лице към хората
 
С лице към хората
Спри битовите пожари
 
Пожарна безопасност

Map

Сrигнали за корупция подавайте на e-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите



Начало arrow Туризъм
Туризъм
    С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на  различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.
    От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).

    Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата  Еленово, Загорци, Кортен.

.
    На основа на термалните извори в района на с. Баня се развива балнеоложки туризъм.
    Съществува потенциал за развитие и на селски туризъм.             
    Селата в общината имат културни традиции, които се нуждаят от популяризиране и могат да се превърнат във вълнуваща атракция както за местни, така и за чуждестранни     
туристи.
Баните
    
    - Туристическо дружество ”Алеко 1900” и   Дружество за спорт и туризъм „НОВА 07” осъществяват разнообразни туристически инициативи – пешеходни и колоездачни походи в България и съседни страни, високопланински туризъм, екскурзии с цел опознаване красотите на Родината, масови състезания по зимни спортове и др.   
    -  Функционира туристически информационен център.

ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА – МАРШРУТИ
НО­ВА ЗА­ГО­РА /Яни­ца, За­го­ра/, град в Сли­вен­с­ка об­ласт., 39 км юго­за­па­д­но от Сли­вен, над 25 хил. жи­те­ли. Раз­по­ло­жен в юго­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия, за­е­ма се­вер­на­та част на Гор­но­т­ра­кий­с­ка­та ни­зи­на. ЖП га­ра на ли­ни­я­та Со­фия-Бур­гас, клон за Ма­ри­ца. Шо­се Ст. За­го­ра, Сли­вен, Ям­бол,  от­се­ч­ка Кор­тен, Ба­ня за Ве­ли­ко Тър­но­во.
Но­ва За­го­ра и Но­во­за­гор­с­кия край са ка­то Ме­ка  за ар­хе­о­ло­зи­те. Най-ста­ри­те сле­ди от чо­ве­ш­ка дей­ност ни от­ве­ж­дат 8 хи­ля­до­ле­тия на­зад във вре­ме­то. От­к­ри­ти са над 500 на­д­г­ро­б­ни мо­ги­ли, 26 пра­и­с­то­ри­че­с­ки се­ли­щ­ни мо­ги­ли, 62 се­ли­ща от къ­с­но­же­ля­з­на­та епо­ха, 74 от рим­с­ка­та и 32 сре­д­но­ве­ко­в­ни се­ли­ща, 13 кре­по­с­ти, 4 ма­на­с­ти­ра.
Но­ва За­го­ра е из­хо­ден пункт за ин­те­ре­с­ни и за­по­м­нящи се ту­ри­с­ти­че­с­ки мар­ш­ру­ти. Не­за­б­ра­ви­ми и впе­ча­т­ля­ва­щи са сре­щи­те с па­ме­т­ни­ци­те на кул­ту­ра­та, при­ро­д­ни за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти, ис­то­ри­че­с­ки ме­с­т­но­с­ти, пре­д­ме­ти от ми­на­ли епо­хи, на­ки­ти, ук­ра­ше­ния, съ­до­ве. В цен­тъ­ра на гра­да се на­ми­ра
ИС­ТО­РИ­ЧЕ­С­КИЯТ МУ­ЗЕЙ
Тук мо­гат да се ви­дят ек­с­по­на­ти от вси­ч­ки епо­хи. Сред тях са  ин­те­ре­с­ни­те с кон­с­т­ру­к­ци­я­та и ук­ра­сата си тра­кий­с­ки ко­ле­с­ни­ци. Те се от­к­ри­ват пре­дим­но край на­д­г­ро­б­ни мо­ги­ли. От про­у­че­ни­те ко­ле­с­ни­ци ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ва дву­кол­ка­та, от­к­ри­та край дъл­га­та мо­ги­ла с. Ка­ра­но­во, с бо­га­та впе­ча­т­ля­ва­ща ук­ра­са. Ин­те­ре­с­на е че­ти­ри­кол­ка­та, на­ме­ре­на край с. Кор­тен, ко­я­то е най-го­ля­ма, от­к­ри­та ко­ле­с­ни­ца в све­та. В ме­с­т­но­ст­та Зла­та мо­ги­ла, до с. Съ­ди­е­во, в яма са от­к­ри­ти 8 ра­со­ви ко­не. Ако по­се­ти­те­лят раз­г­ле­да Ис­то­ри­че­с­кия му­зей в Но­ва За­го­ра, ще раз­бе­ре при­зи­ва на му­зей­ни­те ра­бо­т­ни­ци - "Спа­се­те тра­кий­с­ки­те ко­ле­с­ни­ци".
НО­ВА ЗА­ГО­РА - КА­РА­НО­ВО - СЕ­ЛИ­Щ­НА МО­ГИ­ЛА
/до 1906 г. Ки­с­пи­т­лии/ Сли­вен­с­ка об­ласт, Но­во­за­гор­с­ка об­щи­на. Се­ли­ще в юж­но­то по­д­но­жие на Сър­не­на Сре­д­на го­ра, на 8 км за­па­д­но от Но­ва За­го­ра. Се­ли­щ­на­та мо­ги­ла е на 1 км, най-дъл­бо­ки­те кул­тур­ни пла­с­то­ве в нея раз­к­ри­ват жи­вот от края на VІІ и на­ча­ло­то на VІ хи­ля­до­ле­тие пр. Хри­с­та. В нея са от­к­ри­ти хи­ля­до­ле­т­ни кул­тур­ни на­п­ла­с­тя­ва­ния. Раз­ко­п­ки­те на Ка­ра­но­в­с­ка­та се­ли­щ­на мо­ги­ла во­дят до от­к­ри­тия, ко­и­то да­леч на­д­х­вър­лят на­ци­о­нал­но­то си зна­че­ние и са при­нос в раз­ви­ти­е­то на све­то­в­на­та ар­хе­о­ло­ги­че­с­ка на­у­ка. На­ме­ре­ни­те брон­зо­ви съ­до­ве са от края на І-ви и на­ча­ло­то на ІІ-ри век  -
 "Дъл­га­та мо­ги­ла"
Тук е от­к­ри­та впе­ча­т­ля­ва­ща Тра­кий­с­ка ко­ле­с­ни­ца с брон­зо­ва ук­ра­са и брон­зов об­ков.    

Край Ка­ра­но­во в ме­с­т­но­ст­та "Да­ньо­ва Во­де­ни­ца" са раз­к­ри­ти ан­ти­ч­ни и сре­д­но­ве­ко­в­ни се­ли­ща и ан­ти­ч­ни не­к­ро­по­ли - края на І-ви и на­ча­ло­то на ІІ-ри век. На­ме­ре­ни са мно­го гли­не­ни, стъ­к­ле­ни и брон­зо­ви ап­ли­ка­ции. С име­то Ки­би­т­лии, Ка­ра­но­во, е от­бе­ля­за­но в тур­с­ки до­ку­мент от ХV в.   

НО­ВА ЗА­ГО­РА - КОР­ТЕН - БА­НЯ
- яз. ЖРЕ­Б­ЧЕ­ВО. На се­вер, 3 км от Но­ва За­го­ра се на­ми­ра с. Кор­тен, ле­г­на­ло в зе­ле­ни­те по­ли на Сър­не­на Сре­д­на го­ра. Лъх на чи­с­то и све­жо - пла­ни­на­та те те­г­ли. Край се­ло­то е на­ме­ре­на Тра­кий­с­ка ко­ле­с­ни­ца, че­ти­ри­кол­ка, ко­я­то е най-го­ля­ма­та от­к­ри­та до се­га в све­та. От­тук по пла­нин­с­ки път се сти­га с. Ба­ня. По­со­ка­та е по­ре­чи­е­то на р. Тун­джа - кра­си­ви къ­т­че­та и ос­тан­ки от ка­ра­джей­ки - мал­ки воде­ни­ч­ки. По­лян­ки, по­тъ­на­ли в зе­ле­ни­на, об­г­ра­де­ни с кре­по­с­ти от бо­ро­ве. Все по Тун­джа на за­пад се сти­га яз. Жре­б­че­во. Зе­ле­но, си­ньо - во­да, пла­ни­на-ви­со­ко не­бе, ей то­ва да ви­диш ти сти­га. Ми­ни по въ­же­ни мо­с­то­ве, хвър­ли въ­ди­ци­те - все ня­коя кро­ту­ш­ка ще клъ­в­не. Ху­бав ден - бла­го за ту­ри­с­та.    

НО­ВА ЗА­ГО­РА - ДЯ­ДО­ВО, ЕЗЕ­РО - ЛЮ­БЕ­НО­ВА МА­ХА­ЛА
Не си из­ля­зъл още от Но­ва За­го­ра и ето ти с. Езе­ро. При раз­ко­п­ки­те на ди­п­ци­с­ка­та се­ли­щ­на мо­ги­ла е на­ме­рен уни­ка­лен съд от ран­на­та брон­зо­ва епо­ха. В бли­зост до нея има ес­те­с­т­вен из­вор от Све­ти­и­лий­с­ко­то по­д­зем­но езе­ро. В се­ло­то хан Крум е ос­та­вил част от сво­я­та вой­с­ка при по­хо­да си за пре­в­зе­ма­не на Вър­би­ш­кия про­ход.
По на юг от Све­ти­и­лий­с­ки­те въз­ви­ше­ния се спо­та­и­ло с. Дя­до­во. Се­ли­щ­на мо­ги­ла Дя­до­во, най-го­ля­ма­та в ця­ла Юго­и­з­то­ч­на Ев­ро­па, на­ми­ра се в юго­за­па­д­ния край на се­ло­то на бре­га на р. Бла­т­ни­ца. Кул­тур­ни­те пла­с­то­ве па­зят тай­ни от VІІ хи­ля­до­ле­тие пр. Хри­с­та до края на ХІІ в. Още в 1898 г. мо­ги­ла­та е от­бе­ля­за­на в на­у­ч­на­та ли­те­ра­ту­ра от бра­тя Шкор­пил под име­то Де­де­кьой­с­ка­та мо­ги­ла. Се­га "Се­ли­щ­на мо­ги­ла Дя­до­во" е Ар­хи­те­к­ту­рен парк край с. Дя­до­во. Ло­го­то на ту­ри­с­ти­че­с­ки обект - гла­ва на кул­то­во ке­ра­ми­ч­на фи­гу­ра. Се­ли­щ­на­та мо­ги­ла е обя­ве­на за обект на кул­тур­ния ту­ри­зъм. Въз­с­та­но­ве­но е пра­и­с­то­ри­че­с­ко жи­ли­ще с ке­ра­ми­ч­на пещ.
Има по­с­то­ян­но дей­с­т­ва­ща му­зей­на ек­с­по­зи­ция - мно­го на­хо­д­ки от раз­ли­ч­ни епо­хи на­ме­ре­ни при ар­хе­о­ло­ги­ч­ни­те про­у­ч­ва­ния.
Ва­жен обект на ар­хе­о­ло­ги­я­та в Ев­ро­па. От 1977 г. се из­вър­ш­ват про­у­ч­ва­ния по бъл­га­ро-хо­лан­д­с­ки про­ект  "Ет­но­ги­не­зис на тра­ки­те". Ра­бо­тят и спе­ци­а­ли­с­ти от То­кий­с­кия уни­вер­си­тет - Япо­ния.    
Ис­то­ри­я­та на цър­к­ва­та "Све­ти Ве­ли­ко­мъ­че­ник Ге­ор­ги" в с. Лю­бе­но­ва ма­ха­ла, е ис­то­рия на ед­на епо­ха, ко­я­то но­си зна­чи­мо­то име въз­ра­ж­да­не. Све­та­та оби­тел е обя­ве­на за Па­ме­т­ник на кул­ту­ра­та. Тук на 14 юли 1877 г. са из­би­ти и из­к­ла­ни 2400 жи­те­ли на се­ло­то и хо­ра от 8 се­ла, съ­б­ра­ли се в цър­к­ва­та. Све­ж­да­ме гла­ви пред жер­т­ви­те на тур­с­кия фа­на­ти­зъм. След по­се­ще­ни­е­то на хра­ма ся­каш из­ли­за­ме пречи­с­те­ни и обо­га­те­ни.    
НО­ВА ЗА­ГО­РА - ГРА­ФИ­ТО­ВО - ОМАР­ЧЕ­ВО - ЕЛЕ­НО­ВО
Ня­ко­га мно­го по­се­ти­те­ли не са­мо от Но­во­за­гор­с­ко и ра­йо­на са ид­ва­ли в с. Гра­фи­то­во, но и от ця­ла Бъл­га­рия. Цел­та е би­ла Те­ке­то на връх "Све­ти Илия" край се­ло­то. "Те­ке" - мю­сюл­ман­с­ки ма­на­с­тир, мя­с­то де­то жи­ве­ят мю­сюл­ман­с­ки ка­лу­ге­ри - дер­ви­ши.
От­тук по ме­ж­ду­сел­с­ки ху­бав път, до­ка­то се ог­ле­да­ме и ве­че сме в цар­с­т­во­то на про­чу­тия Ка­ра Ко­льо Бай­ра­к­тар, зна­ме­но­се­цът на Ин­дже Вой­во­да. Ще пий­нем ли во­да от че­ш­ма­та, вди­г­на­та от Ка­ра Ко­льо, че ко­га бя­ла Ра­да с мен­ци за во­да оти­ва, хай­ду­ти­нът да я гле­да, че му е "из­го­ри­ла сър­це­то на мла­ди­те го­ди­ни". Ще све­дем гла­ва пред па­ме­т­на­та пло­ча на Сто­ян Омар­че­в­с­ки, ми­ни­с­тър на про­с­ве­ще­ни­е­то 1920-1923 г. С ми­съл за Те­ке­то и ро­д­но­то се­ло на Ка­ра Ко­льо Бай­ра­к­тар по не­у­се­т­но ще сти­г­нем до с. Еле­но­во, ка­ц­на­ло на при­пек на юж­ния склон, къ­де­то свър­ш­ват Све­ти­и­лий­с­ки­те въз­ви­ше­ния и за­по­ч­на ра­в­но­то Но­во­за­гор­с­ко по­ле. В окол­но­с­ти­те на се­ло­то има ос­тан­ки от рим­с­ко се­ли­ще - ста­ри зи­до­ве, фин­на рим­с­ка ке­ра­ми­ка, оръ­дия на тру­да, мо­не­ти.
В ме­с­т­но­ст­та Юре­ня се на­ми­ра На­д­г­ро­б­на­та мо­ги­ла и све­ти­ли­ще от брон­зо­ва­та епо­ха. От Еле­но­во е Ко­сьо Ме­ч­ка­та в че­та­та на Па­на­йот Хи­тов. През 1878 г. се­ло­то да­ва десетки  жер­т­ви в Ос­во­бо­ди­тел­на­та Ру­с­ко-тур­с­ка вой­на.
НО­ВА ЗА­ГО­РА - СТО­ИЛ ВОЙ­ВО­ДА - ЗА­ГОР­ЦИ - МА­НА­С­ТИ­РИ­ЩЕ­ТО
Има -ня­ма 3-4 км от Но­ва За­го­ра и сме в с. Сто­ил вой­во­да, ро­д­но­то мя­с­то на Сто­ил Ву­ч­ков, Сто­ил вой­во­да, по­мо­щ­ник апо­с­тол на Вто­ри сли­вен­с­ки ре­во­лю­ци­о­нен ок­ръг - с гла­вен апо­с­тол Ила­ри­он Дра­го­с­ти­нов. Има па­ме­т­на пло­ча на Пе­т­ко Енев, ро­ден и из­ра­с­нал в с. Сто­ил вой­во­да.
Ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ва цър­к­ва­та, ко­я­то е над сто го­ди­ни.     Още на 4 км от Сто­ил вой­во­да юго­за­па­д­но от Но­ва За­го­ра е се­ло За­гор­ци, ро­д­но­то мя­с­то на "един от най-зна­ме­ни­ти­те бъл­гар­с­ки вой­во­ди Ди­ми­тър Ка­лъ­ч­ли­я­та" /П. Хи­тов/. В чест на 300-та го­ди­ш­ни­на на с. За­гор­ци в про­ект е из­г­ра­ж­да­не на че­ш­ма па­ме­т­ник на Ка­лъ­ч­ли­я­та и па­д­на­ли­те във вой­ни­те. Ня­ма да ви сти­г­не се­д­ми­ца да оби­ко­ли­те Се­ли­щ­ни­те мо­ги­ли в зем­ли­ще­то на За­гор­ци, но Ма­на­с­ти­ри­ще­то на 1 км се­ве­ро­за­па­д­но от се­ло­то, тря­б­ва да се ви­ди - Ма­на­с­тир­с­ка­та пра­и­с­то­ри­че­с­ка мо­ги­ла. Ще на­у­чи­те мно­го за то­ва ис­то­ри­че­с­ко се­ло, има­ло цър­к­ва още в 1835 г. за кръ­ща­ва­не на де­ца­та. Но­ви­ят храм е ос­ве­тен ли­ч­но от Ила­рио Ма­ка­ри­о­пол­с­ки в 1874 г. Ки­лий­но учи­ли­ще е от­к­ри­то в 1858 г. от Пе­тър Си­в­ков, ба­ща на из­ве­с­т­ния про­с­ве­тен де­я­тел, пръв пре­д­се­да­тел на Ре­во­лю­ци­он­ния ко­ми­тет в Но­ва За­го­ра, ос­но­ван ли­ч­но от Ва­сил Ле­в­с­ки, Ди­ньо П. Си­в­ков. Го­с­то­п­ри­ем­ни хо­ра ще ви сло­жат со­ф­ра за до­б­ре до­ш­ли и с бла­га ду­ма ще ви раз­ка­жат за ха­ла си. На сбо­гу­ва­не ще ви по­ка­нят да до­й­де­те пак и ня­ма как да от­ка­же­те.     НО­ВА ЗА­ГО­РА - СЪ­ДИ­Е­ВО - ЗЛА­ТА МО­ГИ­ЛА. За 15-20 по шо­се­то Но­ва За­го­ра - Сли­вен се сти­га до с. Съ­ди­е­во. Цър­к­ва­та, ко­я­то е по­п­ра­ве­на, ще ви на­п­ра­ви впе­ча­т­ле­ние. От­тук за 10-ина ми­ну­ти сте до ме­с­т­но­ст­та Зла­та мо­ги­ла. Ин­те­ре­с­на е гро­б­на­та яма с го­лям брой ко­не в нея - 8 ра­со­ви ко­не, спе­ци­ал­на се­ле­к­ция. Юз­ди­те и ог­ла­в­ни­ци­те на ез­ди­т­ни­те ко­не са мно­го кра­си­ви. За ре­зер­в­ни­те ко­не се съ­ди за на­ме­ре­ни­те ог­ла­в­ни­ци без юз­ди, от­к­ри­ват се един­с­т­ве­но брон­зо­ви хал­ки.    
Ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ва цър­к­ва­та, ко­я­то е над сто го­ди­ни.    
Още на 4 км от Сто­ил вой­во­да юго­за­па­д­но от Но­ва За­го­ра е се­ло За­гор­ци, ро­д­но­то мя­с­то на "един от най-зна­ме­ни­ти­те бъл­гар­с­ки вой­во­ди Ди­ми­тър Ка­лъ­ч­ли­я­та" /П. Хи­тов/. В чест на 300-та го­ди­ш­ни­на на с. За­гор­ци в про­ект е из­г­ра­ж­да­не на че­ш­ма па­ме­т­ник на Ка­лъ­ч­ли­я­та и па­д­на­ли­те във вой­ни­те. Ня­ма да ви сти­г­не се­д­ми­ца да оби­ко­ли­те Се­ли­щ­ни­те мо­ги­ли в зем­ли­ще­то на За­гор­ци, но Ма­на­с­ти­ри­ще­то на 1 км се­ве­ро­за­па­д­но от се­ло­то, тря­б­ва да се ви­ди - Ма­на­с­тир­с­ка­та пра­и­с­то­ри­че­с­ка мо­ги­ла. Ще на­у­чи­те мно­го за то­ва ис­то­ри­че­с­ко се­ло, има­ло цър­к­ва още в 1835 г. за кръ­ща­ва­не на де­ца­та.
Но­ви­ят храм е ос­ве­тен ли­ч­но от Ила­рион Ма­ка­ри­о­пол­с­ки в 1874 г. Ки­лий­но учи­ли­ще е от­к­ри­то в 1858 г. от Пе­тър Си­в­ков, ба­ща на из­ве­с­т­ния про­с­ве­тен де­я­тел, пръв пре­д­се­да­тел на Ре­во­лю­ци­он­ния ко­ми­тет в Но­ва За­го­ра, ос­но­ван ли­ч­но от Ва­сил Ле­в­с­ки, Ди­ньо П. Си­в­ков.
ОБ­ЩИ­НА НО­ВА ЗА­ГО­РА - бо­га­то кул­тур­но ис­то­ри­че­с­ко на­с­ле­д­с­т­во, впе­ча­т­ля­ва­щи
ту­ри­с­ти­че­с­ки мар­ш­ру­ти.
За­по­вя­дай­те!
До­б­ре до­ш­ли в Но­во­за­гор­с­кия край, де­то е има­ло жи­вот още в края на VІІ-то и на­ча­ло­то на VІ-то хи­ля­до­ле­тие пр. Хри­с­та.
Стоян КАЛПУШКОВ
                     
 
СРЕДСТВА ЗА ПОДСЛОН ПРЕЗ 2006 Г.

 
Средства за подслон
10
Хотели5
Къмпинги
-
Хижи..
Други места за краткосрочно настаняване
4
Легла340
Хотел 223
Къмпинги-
Хижи..
Други места за краткосрочно настаняване
101
Легладенонощия 120950
Хотели 81215
Къмпинги-
Хижи5840
Други места за краткосрочно настаняване33895
Реализирани нощувки - общо29090
Хотели 22821
Къмпинги-
Хижи
833
Други места за краткосрочно настаняване 1436
в т. ч. от чужденци651
Хотели 651
Къмпинги-
Хижи-
Други места за краткосрочно настаняване -
Пренощували лица – общ 6548
Хотели 5338
Къмпинги-
Хижи
394
Други места за краткосрочно настаняване816
в т. ч. чужденци256
Хотели256
Къмпинги-
Хижи -
Други места за краткосрочно настаняване-
Последна промяна ( 28 дек 2011 )
 

Нова Загора
Община Нова Загора
Териториално деление
География
Природа
Околна среда
История
Истор. забележителности
Население
Образование
Здравеопазване
Възможности за инвестиране
Икономика
Туризъм
Социални дейности
Култура
Спорт
Младежки дейности
Отчет за мандат 2007-2011г.
Филм за Нова Загора
Полезна информация
Автобусни линии
Хотели
Публични регистри
КЗД

Комисията за защита от дискриминация
Регионален представител:
Мариана Жекова
адрес: гр. Сливен
пл. "Ал. Стамболийски" 1, ет. 5
тел.:044 63 11 14

Правила при бедствия и аварии

Bulgarian English Начало Контакти